Около София учат 94 000 студенти, на Северозапад - 20 пъти по-малко
Струпване на половината български студенти единствено в 8 професионални посоки, изчезнали специалности в редица университети за сметка на други, не носещи съвсем никаква реализация, извънредно невисок интерес към математиката - основата на всички науки, големи диспропорции и във връзка с районите у нас, в един от които се образоват единствено 2% от всички кандидат-висшисти. Тези и други несъответствия открива Националната карта на висшето обучение, чийто проект бе препоръчан тези дни от служебния министър проф. Николай Денков. Какво още ни споделя 500-страничният документ за профилната и териториална конструкция на родните висши учебни заведения?
Никой не обича математика
Първата алена лампа светва при сравнението сред общия потенциал, избран от Акредитационната организация за всички направления във всички вузове, и действителния брой студенти - приблизително за страната те са едвам 53% от определения капацитет, който не постоянно е съгласуван с търсенето на просветителни услуги. При математиката да вземем за пример има 80% незапълнени места, при доктрина на изкуствата - 75%, при отглеждане на животни - 69%, при превоз - 68% и така нататък В общо 29 от 52 посоки броят на настоящите студенти е под 50% от избрания потенциал, а в 5 направления той е даже под 30 на 100.
Утвърдените места за студенти държавна поръчка също не се запълват в редица направления. В 10 от тях са заети под 90% от местата държавна поръчка, като всички те са избрани за предпочитани - при металургия и математика се запълват едвам 64-65% от утвърдените бройки, при химически науки - единствено 71%, военно дело - 72%, проучване и рандеман на потребни изкопаеми - 74% и така нататък
7 по медицина, 27 - по стопанска система
Едва в 8 посоки са " струпани " половината от студентите у нас, демонстрира още картата - това са най-масовите стопанска система, педагогика, администрация и ръководство, медицина, информационна и компютърна техника, информатика и компютърни науки, педагогика на обучението и право. Броят на висшите учебни заведения, учащи в обещано направление, също не постоянно е съгласуван с броя на студентите. Например, при медицина и администрация и управление броят на настоящи студенти е непосредствен, само че медицина предлагат 7 висши учебни заведения, до момента в който администрация и управление - 27! Чуждестранните студенти пък, които са към 8%, са концентрирани единствено в няколко посоки - медицината и стоматологията да вземем за пример " обират " 1/2 от тях. Впрочем, медицината се оказва единствената компетентност у нас, в която непознатите студенти са повече от българските - те са 57% по отношение на 43% български.
Един на 33 студенти по педагогика, един на 2-ма по математика
В огромни граници варира и съотношението сред броя преподаватели на трудов контракт, които у нас са към 21 хиляди, и броя студенти - най-вече са преподавателите по медицина - 1503 и педагогика на образованието - 1483, а минимум - в доктрина на изкуствата - 18, металургия - 48, вяра - 71 и други Ако на един учител по педагогика се падат по 33 студенти, а по стопанска система - 30, то при математиката един учител обучава едва 2-ма студенти. " Доколкото основна част от финансирането на висшите учебни заведения се образува на база на броя на обучаваните студенти, съществува риск от незадоволително финансиране на част от направленията с дребен брой студенти на един учител ", споделят от МОН. Според тях това или би трябвало да бъде обезщетено с финансиране по други линии, или може да докара до стесняване на броя на преподавателите и оттова до понижаване на потенциал в съответното направление, в това число и до понижаване на броя на висшите учебни заведения, предлагащи образование в съответното направление.
София против провинция
Картата на висшето обучение записва съществени несъответствия и в териториалната му конструкция. Най-много висши учебни заведения - 27 на брой - има в Югозападния регион за обмисляне, който включва София. Там се оферират 50 професионални посоки, в които се образоват 48% от студентите у нас. На другия полюс е Северозападният регион, в който са базирани само 2 висши училища - Медицинския университет-Плевен и Висшето военно-въздушно училище в Долна Митрополия, а други три работят посредством филиали. Там студентите, които са единствено 2% от всички (въпреки че на северозапад живее 10% от популацията ни), могат да избират едва сред 13 посоки. В цифри - разликата сред настоящите студенти в Северозападния регион - под 4 хиляди и Югозападния - над 94 хиляди, е над 20 пъти. 10 пъти повече е разликата пък в броя на преподавателите - на Северозапад те са 1000, а на Югозапад - над 10 000.
Учудващо е, само че спорт, горско стопанство и металургия могат да се учат единствено в един от районите у нас - по-точно в София. Други пет посоки - театрално и кино изкуство, отглеждане на животни, ветеринарна медицина и проучване и рандеман на потребни изкопаеми пък са налични единствено в 2 района.
Регионални несъответствия се следят и във връзка с реализацията на приключилите висшисти, които сред 2015 година и 2019 година са 263 хиляди. От тях 46.6% са излезли от висши учебни заведения в Югозападния регион. Подобен е процентът на висшистите, които са останали да работят в този регион, част от който е и столицата. За разлика от Северния централен регион, който множеството абитуриенти напущат скоро след своето дипломиране. Студентите, приключили приблизително обучение в Северозападния регион, най-често избират да учат стопанска система. Тя обаче не се преподава в региона, т.е. те би трябвало да следват висше обучение другаде, открива картата.
Информатика в СУ, или в ЮЗУ?
За да отсее мощните направления и университетите, предлагащи по-високо качество, картата ги разделя на няколко категории. Професионалните посоки са групирани в 4 групи съгласно търсенето им от студентите и реализацията на приключилите. В група 1 с висока степен и на търсене, и на реализация например попадат единствено 7 посоки (18% от студентите), измежду които медицина, фармация, информатика, а в група 4 - с ниско търсене и ниска реализация, където учат 38% от студентите в 19 направления - са да вземем за пример общо инженерство, стопанска система, администрация и ръководства, туризъм, отглеждане на животни, растениевъдство и други За жал, 63% от настоящите студенти в страната се образоват в посоки, при които се следи ниска степен на реализация на приключилите, а 34 от общо 52 направления попадат в групи, при които има ниска степен на търсене от студентите.
На 4 групи - А, Б, В и Г - са разграничени и висшите учебни заведения по професионални посоки - отново според степента на търсене на висше обучение и реализация на приключилите. От МОН дават образец с стопанската система, която на национално равнище попада в група 4, т.е. при нея има ниска степен на реализация и на търсене. При четири университета, предлагащи образование по стопанска система - СУ, УНСС, ВУЗФ и Нов български университет, обаче се следи и висока реализация, и мощно търсене, т.е. в направление стопанска система те имат характерности, сходни на тези, които на национално равнище имат най-силните посоки (от група 1). Икономика обаче оферират още 20 висши учебни заведения, като при 14 от тях е записана ниска степен на реализация на приключилите и ниска степен на търсене от студентите. По същия метод три университета, предлагащи другояче търесената и перспективна информатика, са със слаби индикатори. В 7 посоки над 1/2 от младежите учат във вузове от група Г, при които има ниска реализация и търсене.
Къде може нов вуз?
Картата дава рекомендации при какви условия може да се разкрива нов университет, филиал или направление у нас на база на редица критерии. За задачата шестте региона за обмисляне у нас също са разграничени на четири вида. Тип А са с висок брой наети експерти с висше образование на един студент в региона и с висок брой възпитаници в гимназиален стадий на образование на един студент в региона - такива са например Северозападният и Югоизточният регион, открояващи се с най-ясно изразени потребности за развиване на висшето обучение. Тип Г пък са Североизточният и Северният централен регион - с малко висшисти и малко възпитаници в гимназия. Югозападният регион е от вид Б - с много наети висшисти, само че малко възпитаници в гимназиален стадий, а Южният централен регион - вид В, т.е. с невисок брой наети експерти с висше обучение, но много ученици в гимназия.
Картата позволява разкриване на нови висши учебни заведения по посоки от група 1 в региони от вид А, Б и В при три условия - броят на настоящите студенти в съответните посоки на национално равнище е над 70% от избрания им капацитет; има стимулирано мнение от отрасловото министерство за нуждата от увеличение на броя студенти по съответното направление и район; и има позитивно мнение от МОН за сходството му с потребностите на стопанската система.
Нови висши учебни заведения по посоки от група 2 в региони от вид А, Б и В пък ще могат да се откриват, ако съответното направление не се предлага от различен държавен университет, броят на настоящите студенти в него на национално равнище е над 80% от потенциала му, има стимулирано мнение от отрасловото министерство, както и позитивна оценка от МОН.
Откриването на нови висши учебни заведения, както и филиали, факултети и колежи, не се препоръчва в два случая - в региони от вид Г, т.е в Североизточна и Централна Северна България, както и в професионални посоки от групи 3 и 4 (например стопанска система, туризъм и т.н.). Не се предлага разкриване на нови факултети, филиали и колежи във висши учебни заведения, както и на нови териториално изнесени звена в страната, на държавните и частните вузове в региони от вид Г.
" Допуска се преобразуването на държавни и частни висши учебни заведения, учащи над 50% от студентите си в посоки от групи 3 и 4, да се предлага само за консолидация и оптимизация. След разкриване на нови висши училиша, филиали, факултети или колежи по дадена компетентност от контролираните професии не се предлага през идващите 5 година разкриване на друга нова конструкция на районално равнище, която да прави образование по тази компетентност ", написа още в Картата.
Документът предлага на университетите от група Б за съответното направление, т.е. с висока реализация и ниско търсене, при които броят на студентите е под 50% от потенциала им, да " разработят спомагателни механизми за повишение на интереса на кандидат-студентите за образование в съответните специалности ". Висшите учебни заведения от групи В и Г за съответното направление пък следва да разработят " спомагателни механизми за възстановяване на връзката с пазара на труда ".
И къде нова компетентност?
Вузовете ще могат да разкриват нови посоки и специалности от контролираните при три условия - те да са от група 1, т.е. с високо търсене и предложение, да се намират в региони от вид А, Б, и В и броят на обучаваните студенти в съответното направление на национално равнище е над 70% от капацитетета им. Направления от група 2 ще могат да се разкриват в региони от вид А, Б, когато студентите в страната са над 80% потенциала, а от група 3 и 4 - единствено в случай че университетите са от вид А и студентите от съответното направление са над 90% от избрания потенциал.
Никой не обича математика
Първата алена лампа светва при сравнението сред общия потенциал, избран от Акредитационната организация за всички направления във всички вузове, и действителния брой студенти - приблизително за страната те са едвам 53% от определения капацитет, който не постоянно е съгласуван с търсенето на просветителни услуги. При математиката да вземем за пример има 80% незапълнени места, при доктрина на изкуствата - 75%, при отглеждане на животни - 69%, при превоз - 68% и така нататък В общо 29 от 52 посоки броят на настоящите студенти е под 50% от избрания потенциал, а в 5 направления той е даже под 30 на 100.
Утвърдените места за студенти държавна поръчка също не се запълват в редица направления. В 10 от тях са заети под 90% от местата държавна поръчка, като всички те са избрани за предпочитани - при металургия и математика се запълват едвам 64-65% от утвърдените бройки, при химически науки - единствено 71%, военно дело - 72%, проучване и рандеман на потребни изкопаеми - 74% и така нататък
7 по медицина, 27 - по стопанска система
Едва в 8 посоки са " струпани " половината от студентите у нас, демонстрира още картата - това са най-масовите стопанска система, педагогика, администрация и ръководство, медицина, информационна и компютърна техника, информатика и компютърни науки, педагогика на обучението и право. Броят на висшите учебни заведения, учащи в обещано направление, също не постоянно е съгласуван с броя на студентите. Например, при медицина и администрация и управление броят на настоящи студенти е непосредствен, само че медицина предлагат 7 висши учебни заведения, до момента в който администрация и управление - 27! Чуждестранните студенти пък, които са към 8%, са концентрирани единствено в няколко посоки - медицината и стоматологията да вземем за пример " обират " 1/2 от тях. Впрочем, медицината се оказва единствената компетентност у нас, в която непознатите студенти са повече от българските - те са 57% по отношение на 43% български.
Един на 33 студенти по педагогика, един на 2-ма по математика
В огромни граници варира и съотношението сред броя преподаватели на трудов контракт, които у нас са към 21 хиляди, и броя студенти - най-вече са преподавателите по медицина - 1503 и педагогика на образованието - 1483, а минимум - в доктрина на изкуствата - 18, металургия - 48, вяра - 71 и други Ако на един учител по педагогика се падат по 33 студенти, а по стопанска система - 30, то при математиката един учител обучава едва 2-ма студенти. " Доколкото основна част от финансирането на висшите учебни заведения се образува на база на броя на обучаваните студенти, съществува риск от незадоволително финансиране на част от направленията с дребен брой студенти на един учител ", споделят от МОН. Според тях това или би трябвало да бъде обезщетено с финансиране по други линии, или може да докара до стесняване на броя на преподавателите и оттова до понижаване на потенциал в съответното направление, в това число и до понижаване на броя на висшите учебни заведения, предлагащи образование в съответното направление.
София против провинция
Картата на висшето обучение записва съществени несъответствия и в териториалната му конструкция. Най-много висши учебни заведения - 27 на брой - има в Югозападния регион за обмисляне, който включва София. Там се оферират 50 професионални посоки, в които се образоват 48% от студентите у нас. На другия полюс е Северозападният регион, в който са базирани само 2 висши училища - Медицинския университет-Плевен и Висшето военно-въздушно училище в Долна Митрополия, а други три работят посредством филиали. Там студентите, които са единствено 2% от всички (въпреки че на северозапад живее 10% от популацията ни), могат да избират едва сред 13 посоки. В цифри - разликата сред настоящите студенти в Северозападния регион - под 4 хиляди и Югозападния - над 94 хиляди, е над 20 пъти. 10 пъти повече е разликата пък в броя на преподавателите - на Северозапад те са 1000, а на Югозапад - над 10 000.
Учудващо е, само че спорт, горско стопанство и металургия могат да се учат единствено в един от районите у нас - по-точно в София. Други пет посоки - театрално и кино изкуство, отглеждане на животни, ветеринарна медицина и проучване и рандеман на потребни изкопаеми пък са налични единствено в 2 района.
Регионални несъответствия се следят и във връзка с реализацията на приключилите висшисти, които сред 2015 година и 2019 година са 263 хиляди. От тях 46.6% са излезли от висши учебни заведения в Югозападния регион. Подобен е процентът на висшистите, които са останали да работят в този регион, част от който е и столицата. За разлика от Северния централен регион, който множеството абитуриенти напущат скоро след своето дипломиране. Студентите, приключили приблизително обучение в Северозападния регион, най-често избират да учат стопанска система. Тя обаче не се преподава в региона, т.е. те би трябвало да следват висше обучение другаде, открива картата.
Информатика в СУ, или в ЮЗУ?
За да отсее мощните направления и университетите, предлагащи по-високо качество, картата ги разделя на няколко категории. Професионалните посоки са групирани в 4 групи съгласно търсенето им от студентите и реализацията на приключилите. В група 1 с висока степен и на търсене, и на реализация например попадат единствено 7 посоки (18% от студентите), измежду които медицина, фармация, информатика, а в група 4 - с ниско търсене и ниска реализация, където учат 38% от студентите в 19 направления - са да вземем за пример общо инженерство, стопанска система, администрация и ръководства, туризъм, отглеждане на животни, растениевъдство и други За жал, 63% от настоящите студенти в страната се образоват в посоки, при които се следи ниска степен на реализация на приключилите, а 34 от общо 52 направления попадат в групи, при които има ниска степен на търсене от студентите.
На 4 групи - А, Б, В и Г - са разграничени и висшите учебни заведения по професионални посоки - отново според степента на търсене на висше обучение и реализация на приключилите. От МОН дават образец с стопанската система, която на национално равнище попада в група 4, т.е. при нея има ниска степен на реализация и на търсене. При четири университета, предлагащи образование по стопанска система - СУ, УНСС, ВУЗФ и Нов български университет, обаче се следи и висока реализация, и мощно търсене, т.е. в направление стопанска система те имат характерности, сходни на тези, които на национално равнище имат най-силните посоки (от група 1). Икономика обаче оферират още 20 висши учебни заведения, като при 14 от тях е записана ниска степен на реализация на приключилите и ниска степен на търсене от студентите. По същия метод три университета, предлагащи другояче търесената и перспективна информатика, са със слаби индикатори. В 7 посоки над 1/2 от младежите учат във вузове от група Г, при които има ниска реализация и търсене.
Къде може нов вуз?
Картата дава рекомендации при какви условия може да се разкрива нов университет, филиал или направление у нас на база на редица критерии. За задачата шестте региона за обмисляне у нас също са разграничени на четири вида. Тип А са с висок брой наети експерти с висше образование на един студент в региона и с висок брой възпитаници в гимназиален стадий на образование на един студент в региона - такива са например Северозападният и Югоизточният регион, открояващи се с най-ясно изразени потребности за развиване на висшето обучение. Тип Г пък са Североизточният и Северният централен регион - с малко висшисти и малко възпитаници в гимназия. Югозападният регион е от вид Б - с много наети висшисти, само че малко възпитаници в гимназиален стадий, а Южният централен регион - вид В, т.е. с невисок брой наети експерти с висше обучение, но много ученици в гимназия.
Картата позволява разкриване на нови висши учебни заведения по посоки от група 1 в региони от вид А, Б и В при три условия - броят на настоящите студенти в съответните посоки на национално равнище е над 70% от избрания им капацитет; има стимулирано мнение от отрасловото министерство за нуждата от увеличение на броя студенти по съответното направление и район; и има позитивно мнение от МОН за сходството му с потребностите на стопанската система.
Нови висши учебни заведения по посоки от група 2 в региони от вид А, Б и В пък ще могат да се откриват, ако съответното направление не се предлага от различен държавен университет, броят на настоящите студенти в него на национално равнище е над 80% от потенциала му, има стимулирано мнение от отрасловото министерство, както и позитивна оценка от МОН.
Откриването на нови висши учебни заведения, както и филиали, факултети и колежи, не се препоръчва в два случая - в региони от вид Г, т.е в Североизточна и Централна Северна България, както и в професионални посоки от групи 3 и 4 (например стопанска система, туризъм и т.н.). Не се предлага разкриване на нови факултети, филиали и колежи във висши учебни заведения, както и на нови териториално изнесени звена в страната, на държавните и частните вузове в региони от вид Г.
" Допуска се преобразуването на държавни и частни висши учебни заведения, учащи над 50% от студентите си в посоки от групи 3 и 4, да се предлага само за консолидация и оптимизация. След разкриване на нови висши училиша, филиали, факултети или колежи по дадена компетентност от контролираните професии не се предлага през идващите 5 година разкриване на друга нова конструкция на районално равнище, която да прави образование по тази компетентност ", написа още в Картата.
Документът предлага на университетите от група Б за съответното направление, т.е. с висока реализация и ниско търсене, при които броят на студентите е под 50% от потенциала им, да " разработят спомагателни механизми за повишение на интереса на кандидат-студентите за образование в съответните специалности ". Висшите учебни заведения от групи В и Г за съответното направление пък следва да разработят " спомагателни механизми за възстановяване на връзката с пазара на труда ".
И къде нова компетентност?
Вузовете ще могат да разкриват нови посоки и специалности от контролираните при три условия - те да са от група 1, т.е. с високо търсене и предложение, да се намират в региони от вид А, Б, и В и броят на обучаваните студенти в съответното направление на национално равнище е над 70% от капацитетета им. Направления от група 2 ще могат да се разкриват в региони от вид А, Б, когато студентите в страната са над 80% потенциала, а от група 3 и 4 - единствено в случай че университетите са от вид А и студентите от съответното направление са над 90% от избрания потенциал.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ